Поезия

[Liminat]

Прощално

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Н. Вапцаров

Ако аз бях палача, само заради това стихотворение бих простил.
Няма като Вапцаров.

[Ранобудниче]

Ако аз бях палача, само заради това стихотворение бих простил.
Няма като Вапцаров.

За съжаление, палачите никога не прощават.


За мен цялата му поезия е събрана в тези два стиха.
Като две шепи оглушителна тишина.

[BLUE1]

ЗА РУСИТЕ ЖЕНИ

на А., брюнетка

Започвам с русите жени
в тях има лекота
в тях има празненство
подобно чели Пастернак
подобно Бърнс
подобно свещ
и пламък жълт
подобно житено поле
подобно ръж
и аз спасител там
и аз жътвар

на русите жени

описвам ги по памет
в тях има сантимент
в тях има цветни
филми има шлагер
червило в повече и бемка
в тях има Ах
дошло естествено
в тях има естество
в тях има мiр
сълзите им са леки
стеарин
сълзите им са Yellow Submarine
в сълзите им не вярват

на русите жени.



Георги Господинов